„НЕТ, ПОЭТЫ ЛОБ НЕ ПОДСТАВЛЯЮТ...”
Игорь Николаевич Жданов (1937-2005 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ, ПОЕТИ ЧЕЛО НЕ ОТКРИВАТ
Не, поети чело не откриват,
не клонят към страшен край лице,
просто тях не ги оставят живи
хората, изгубили сърце.
Всеки знае, че е отговорен,
щом изстреля своя пистолет:
свършва се поезията, хора,
стане ли убиец жив поет.
Ударения
НЕ, ПОЕТИ ЧЕЛО НЕ ОТКРИВАТ
Не́, пое́ти че́ло не откри́ват,
не клоня́т към стра́шен кра́й лице́,
про́сто тя́х не ги оста́вят жи́ви
хо́рата, изгу́били сърце́.
Все́ки зна́е, че е отгово́рен,
што́м изстре́ля сво́я пистоле́т:
свъ́ршва се пое́зията, хо́ра,
ста́не ли уби́ец жи́в пое́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Жданов
НЕТ, ПОЭТЫ ЛОБ НЕ ПОДСТАВЛЯЮТ...
Нет, поэты лоб не подставляют,
Не торопят страшного конца, –
Просто, их в живых не оставляют
Люди, потерявшие сердца.
Каждый знал, что он один в ответе,
Разряжая в воздух пистолет:
Кончится поэзия на свете,
Если стал убийцею поэт.
1984 г.
Игорь Жданов
НІ, ПОЕТ ЧОЛО НЕ ПІДСТАВЛЯЄ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Ні, поет чоло не підставляє,
І не квапить дикого кінця, –
То його в живих не залишають
Люди, які втратили серця.
Знаючи, що відповідь йде миттю,
Розрядив в повітря пістолет:
Не було б поезії на світі,
Якщо став би вбивцею поет.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Игор Жданов (Игорь Николаевич Жданов) е роден на 14 август 1937 г. в с. Мало Ситково, Московска област. Учи в Нахимовското училище в Ленинград, завършва литературния институт „Максим Горки” в Москва. Пише стихове от 10-годишна възраст. Работи като редактор във в. „Северная звезда” и в изд. „Советский писатель”, след 1983 г. е на свободна практика. Член е на Съюза на писателите на СССР (1965 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, арменски, грузински, азербайджански, чеченски, лакски и абхазки език. Живее в Москва. Автор е на стихосбирките „Напутствие” (1965 г.), „Граница света” (1967 г.), „Голубиная почта” (1971 г.), „Двойной обгон” (1978 г.), „Разомкнутый круг” (1984 г.), „Застава” (1987 г.), „Всё живое” (2008 г.), на книгите с повести и разкази „Взморье” (1963 г.), „Ночь караула” (1966 г.), на аналитичната поетика „Вторая жизнь” и автобиографичните повести „Тетради нахимовца Жданова” и „Такая судьба”. Умира на 15 декември 2005 г. в с. Загорянка, Подмосковието.